ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
24 янв. 2019 г., 23:57

Претопяване 

  Поэзия » Другая
747 6 13

Претопяване

 

Онемях от крясъците след Надежда.

Оболях - в изкълчено от вкопчване сърце.

Размивам се – тъгата радостта разрежда,

слепея от взиране в мъглите (от дете).

Сега крепя на рамо, место птица бяла -

уплашена от мъдростта си сова и

една, прегърбена лъжица (никога не яла),

роптае – не иска да умира „нова”.

И мъничко усещам че съм оглушала –

дали защото поривите удуших,

или – сърцето да не чувам, като ги опява –

"тури му пепел!" – нали се умирих!

Премного бе щастлив, премного,

най-краткият, любовен стих –

издъхна – задави се от толкоз „много” -

и с проза безглаголна го смених.

Претопих се – не ми отива да съм златна.

(а дълго златни люспици пресявах)

Удавник – един лодкар откупи ми платната,

а как дълго, дълго котва закривявах...

Тежина съм – просто кръглина олово

(а не ставам за куршум)

днес – за целувка с дъно съм готова.

Завой съм – по безлюден друм.

И  някаква досада в мен гнезди –

какво ли в полога си мъти?

Там „почиват” запъртък-звезди –

Чувала съм... (много пъти)

как Надеждата от нищото се „люпи”.

Едничката бакърена звезда е Тя -

не би могло небе, да я захлупи.

Но как оловото в бакър да претопя?

Не, не държа на този огнен цвят,

но трябва с нещо да я напоявам...

че тя, Надеждата, вирее в жаден свят –

затуй – от олово на бакър ще ставам.

 

Ренета Първанова

 

 

© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??