viktoar (Виктория Стоянова)
65 1044
27 мая 2009 г., 21:04

Превръщане чрез надежда 

  Поэзия
690 0 4

                             И сивото си има чар...                                     

             изглежда някак замечтано...                        

отърсило се е от страшния товар     

да бъде черно и към бялата боя посяга... 


И бавничко разрежда 

катрана на нощта

(внимателно наслагва

грам по грам по грам

блестяща светлина

в широката си дреха)

и рисува с голи пръсти

върху себе си надежда...

че ще му приляга...

бялата одежда...


Е... може да не стане снежно и искрящо...

може да не заслепява с красота...

(но и сиво да остане няма да е страшно...)

дори и да е мъничко мъгливо...

(позамазано или под облаци неясно)

ще сътвори във себе си деня..

нали си има кофичка надежда

и душа... във пръстите омазани с боя...


© Виктория Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "нали си има кофичка надежда"
    ..........................................................
    Оригинална метафора, много хубав стих!
    Поздрави за талантливата авторка!
    Пожелавам сбъднати мечти!
    БЪДИ!
  • Така си мислите само,Ваше Благородие,ма то е щото не знаете как пея
  • Абе оплескала си пейзажа, ама, нейсе, почвам да схващам лека-полека авторовата идея. И в рисуването нямаш равна, земляче...Ше идвам на курсове. Ваше Благородие
  • Един похват в приложните изкуства - рисунките с пръсти - зареждат с положителна енергия...
    Все по-прекрасни стихове твориш, Вики!
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??