Превръщане чрез надежда
И сивото си има чар...
изглежда някак замечтано...
отърсило се е от страшния товар
да бъде черно и към бялата боя посяга...
И бавничко разрежда
катрана на нощта
(внимателно наслагва
грам по грам по грам
блестяща светлина
в широката си дреха)
и рисува с голи пръсти
върху себе си надежда...
че ще му приляга...
бялата одежда...
Е... може да не стане снежно и искрящо...
може да не заслепява с красота...
(но и сиво да остане няма да е страшно...)
дори и да е мъничко мъгливо...
(позамазано или под облаци неясно)
ще сътвори във себе си деня..
нали си има кофичка надежда
и душа... във пръстите омазани с боя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Стоянова Всички права запазени
