Превръщане чрез надежда
И сивото си има чар...
изглежда някак замечтано...
отърсило се е от страшния товар
да бъде черно и към бялата боя посяга...
И бавничко разрежда
катрана на нощта
(внимателно наслагва
грам по грам по грам
блестяща светлина
в широката си дреха)
и рисува с голи пръсти
върху себе си надежда...
че ще му приляга...
бялата одежда...
Е... може да не стане снежно и искрящо...
може да не заслепява с красота...
(но и сиво да остане няма да е страшно...)
дори и да е мъничко мъгливо...
(позамазано или под облаци неясно)
ще сътвори във себе си деня..
нали си има кофичка надежда
и душа... във пръстите омазани с боя...
© Виктория Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така си мислите само,Ваше Благородие,ма то е щото не знаете как пея
-
Абе оплескала си пейзажа, ама, нейсе, почвам да схващам лека-полека авторовата идея. И в рисуването нямаш равна, земляче...Ше идвам на курсове. Ваше Благородие
-
Един похват в приложните изкуства - рисунките с пръсти - зареждат с положителна енергия...
Все по-прекрасни стихове твориш, Вики!
Прегръщам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
..........................................................
Оригинална метафора, много хубав стих!
Поздрави за талантливата авторка!
Пожелавам сбъднати мечти!
БЪДИ!