2 нояб. 2018 г., 14:36

През годините 

  Поэзия » Строгие формы
4145 28 55

Аз още помня първите си стъпки,

когато тръгнах по незнаен път.

Тогава всяка крачка беше тръпка –

зовеше ме далечното, върхът,

пред мен врати отваряше светът.

  Изнизват се година след година.

Изминах моя път наполовина.

И все насрещни са ми ветровете,

но огънят  в сърцето не изстина.

Ако ме срещнете, до мен поспрете.

 

"Присъщ на младостта е всеки порив.

Изпий до дъно всичкия нектар –

не спастряй нито капчица за после.

Един живот от Бога ти е дар,

но ти си му и роб, и господар..."

  С такива мисли бродя по земята.

Крилати станаха ми рамената

и аз поглеждам често към небето –

с една мечта – да полетя нататък.

Ако ме срещнете, до мен поспрете.

 

Но ето вече старостта наднича.

Ще се опитам някак да я спра.

Аз още мога с вятъра да тичам

и още ми е сладък онзи грях...

Почакай, Старост, с мен бъди добра.

  Обрулена, но не обезверена,

аз все вървя, макар и уморена.

Кураж ми дава пулсът на сърцето –

то заглушава всичките съмнения.

Ако ме срещнете, до мен поспрете.

 

Така ще продължавам – с таз надежда,

че Господ горе и към мен поглежда

и благослов ми праща от небето,

с неземната си сила ме зарежда.

Ако ме срещнете, до мен поспрете.

 

 

 

 

 

 

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно написано!
  • "Така ще продължавам – с таз надежда,
    че Господ горе и към мен поглежда
    и благослов ми праща от небето,
    с неземната си сила ме зарежда."
  • Къде си, мила Ели?... Липсваш ми много! Дано да си добре!❤
  • Прекрасно! И красива класическа форма. Но защо засега е последно? Отсъстваш!
  • Прекрасна поезия!
    С думи ясни, като мъниста,
    вплиташ чувства и даваш им душа.
    Сякаш бистър ручей ромоли,
    с много мъдрост, красота!
    ***
    Тук идвам да подишам поезия,
    да отпия глътка жива вода,
    да послушам чудната ти песен.
    И като Слънцето – разливаш топлина.
    Липсваш, Ели!
    Честит двоен Празник!
    Много здраве, радост, обич, топлина,
    красиви мигове и вдъхновение! ))))))
  • Много ме трогна...
    Обрулена, но не обезверена,
    аз все вървя, макар и уморена.
    Кураж ми дава пулсът на сърцето –
    ............................................
  • Добре, че поспрях и прочетох този прекрасен стих!
    Великолепно е!
    Благодаря за насладата!
  • Красиво ме изненада, Антоан!
    Присъствието ти ме радва и благодаря!
    Весел февруари!
  • За много години, Хари!
    Мирна, здрава и щастлива Нова 2019!
    Вдъхновение и успехи!
  • Прекрасно и мъдро послание! Поздравление,Елица! Честита Нова Година!
  • Благодаря на Латинка и Руми!
    Весели празници, Момичета!
  • Рано е при теб да "наднича" старостта!
    Така, че се радвай на живота!
  • Няма как да не се поспре до теб човек, при цялата тази искреност и нежност, които винаги са били спътници на поезията ти, Ели! Прочетох с удоволствие!
  • Усмивка и от мен, Вили!
  • И аз ви благодаря, мъдри момичета!
  • Благодаря ти, че прочетох!
  • Поспрях и аз за кратичка почивка.
    Чух как реката на годините бълбука.
    И как несбъднатото се усмихва,
    а миналото праща ни поука...

    Благодаря за удоволствието...
  • Много красив прочит на стиха ми, Миночка, благодаря!
  • Силно се надявам,че старостта ще те подминава още дълго,щом гори в сърцето ти надежда и душата ти приказно твори!Привет!
  • Добре дошла, Светла!
  • Еличка...
  • Н се чуди, Данаиле, всеки би могъл...
    Има си схема за римите и изискване за рефрен.
    Това ми е втори опит –първият е отпреди 5 години.
    Зарадва ме с тези искрени думи. Благодаря ти!
    Усмихнат и щедър да е денят ти днес!
  • !!! Ако ме срещнете, до мен поспрете.........Брилянтна! Как го построи, чудя ти се, Елица!
  • Тези думи – от поети като вас, са стимул за мен.
    Благодаря, Момчета!
    И аз ще поспирам под стиховете ви.
  • С възхищение - за замисъла, изказа и постройката на стиха!...
    Великолепно, Ели!...
  • Прав си, Петре – писано е по римна схема на балада от Франсоа Вийон.
    Особено ме зарадва твърдението, че не се усеща строгостта на търсените рими. Към това се стремя и сърдечно ти благодаря за усета.
    А повтарящият се стих в края на всяка строфа е задължителен рефрен, Бени.
    Докоснал те е! Благодаря за високата оценка.
    Да знаеш колко държа на свученето на изказа, Силвия! И какво по-хубаво от това, че си го чула като песен!
    И ти, Гавраиле, с три думи си казал всичко за творбата ми.
    Поздрави за вас, Приятели!
  • Интересна форма на стиха, и на мен понякога ми идва да пиша в строги форми, по-често - не обаче
    Харесва ми организацията - хармонично е и въобще не се усеща строгостта на търсените рими.
    Но усещам влияние от Вийон тук или - от Шекспир?
    Поздрави.
  • Чудесно е, Ели! Особено с този повтарящ се стих... Докосва и вълнува!...
  • Чух го като песен, Ели. Възхищавам ти се. Сърдечни поздрави🌻.
  • Беше истинско удоволствие да го чета.Замисъл,философия,докосване.
    Поздравления!
  • Ето, че и мъдра съм била!
    Радвам се, че ме помниш, Веси. И аз не съм те забравила...
    До нови срещи!
  • Мъдростта винаги е била близо до теб, но не и старостта. Отдавна не бях влизала тук, но те помня и те потърсих и отново останах очарована от стихотворението ти. Радвам се ,че си тук още и още пишеш!Поздрави!
  • Струва ми се, че никога не съм имала толкова високо оценъчни коментари, тясно свързани с текста.
    Благодаря ви, Момичета!
  • Толкова е грабваща поезияти ти, Ели, че няма начин да не поспрем! Поздравления за поредния прекрасен стих!
  • Пътят е дълъг, важното е да вярваш, че ще пристигнеш! Поздрави, много ми хареса!
  • Много вярно обобщение на съдържанието си направила, Доче!
    Благодаря за проникновения прочит!
    Уютно да ти е в почивните дни!
  • Живо ни повеждаш по пътя на живота, от влюбените полети ... до силата на мъдростта. Моите адмирации!!!
  • Всичко сте видели в стиха ми, Приятели: и идеята, и формата, и оптимизма на финала, и смисъла на рефрена... усетили сте въздействието!
    Какво повече мога да искам?
    Чувствам се задължена да ви редлагам само добри стихове и да не ви разочаровам.
    Благодаря за искреността и за топлината!
    Сбъднат и споделен уикенд!
  • Развълнува ме твоя стих,Ели,защото сякаш описваш съдбата на моята сестра,която също тръгна по незнайния път,макар ,че той водеше към най-желаното и красиво място на света-Париж,и преживя там от младостта до старостта и скоро се пресели в отвъдното ....На теб пожелавам да отдалечаваш старостта,да тичаш дълго още с вятъра и да желаеш още онзи грях....А ние винаги ще поспираме тук при теб,защото те харесваме! И всичко,което пишеш е толкова докосващо...
  • Поспрях, да ти кажа "Браво!"
  • "Аз още мога с вятъра да тичам и още ми е сладък онзи грях...
    И все насрещни са ми ветровете, но огънят в сърцето не изстина.
    Ако ме срещнете, до мен поспрете...аз все вървя, макар и уморена."

    ОКО на тази впечатляваща лирическа изповед, в която на рефрена:

    "Ако ме срещнете, до мен поспрете."

    е възложена много важна роля.

    Рядко силен и въздействащ стих, дори и за теб, Елица!
    Оценявам го най-високо с възхищение и го поставям в Любими и в моето Избрано!
  • Прекрасно, Водичке! Пишеш, а това значи, че вървиш по предопределения си път! Бъди благословена!
  • Много ми хареса, красиво, картинно и вълнуващо е, поздравления
  • Много докосващо, Ели!
  • Благодаря, Ран!
    Благодаря, Мая! Права си – аз също държа повече на съдържанието и смисъла и в случая не съм пренебрегнала това – проследявам житейския си път през годините ...
    Творбата ми е опит за класическа балада – просто от любопитство дали ще успея. Имам още един стих в тази форма отпреди 5 години. Не смятам да го превръщам в практика.
    И моето усещане е, че някои от строгите форми ограничават възможността да се постигне онова звучене на фразата, което се изисква от съдържанието.
    Благодаря, че ми даде възможност да споделя...
  • Поспрях, Водичке, с удоволствие! Благодаря, за Поезията, за оптимизма, за добротата...
  • За да бъда честна, не съм почитател на строгите форми, ( защото мен лично не ме изразяват, а може би аз не успявам да ги изразя добре) затова се абстрахирах от формата и заложих основно на съдържанието. А и то трябва да е водещото. И те аплодирам, Ели!
  • Жаждата за среща живее с всяка стъпка!
    Поздравления, Елица!
  • За мен няма по-голяма оценка от добрата дума на читателя...
    Благодаря ви, Приятели!
  • Хубаво!
  • Съпреживях, поздравления!
  • Непренно! Ето, спрях, за да се възхитя на поезията ти!
  • Толкова си различна тук! Браво!
    "Кураж ми дава пулсът на сърцето –
    то заглушава всичките съмнения."
    Няма съмнение, че каквато и форма да избереш, ще постигнеш внушение и дълбочина!
  • Аз поспрях тук, Ели и се насладих на твоя житейски калейдоскоп. Поздравления за творбата!
Предложения
: ??:??