През годините
Аз още помня първите си стъпки,
когато тръгнах по незнаен път.
Тогава всяка крачка беше тръпка –
зовеше ме далечното, върхът,
пред мен врати отваряше светът.
Изнизват се година след година.
Изминах моя път наполовина.
И все насрещни са ми ветровете,
но огънят в сърцето не изстина.
Ако ме срещнете, до мен поспрете.
"Присъщ на младостта е всеки порив.
Изпий до дъно всичкия нектар –
не спастряй нито капчица за после.
Един живот от Бога ти е дар,
но ти си му и роб, и господар..."
С такива мисли бродя по земята.
Крилати станаха ми рамената
и аз поглеждам често към небето –
с една мечта – да полетя нататък.
Ако ме срещнете, до мен поспрете.
Но ето вече старостта наднича.
Ще се опитам някак да я спра.
Аз още мога с вятъра да тичам
и още ми е сладък онзи грях...
Почакай, Старост, с мен бъди добра.
Обрулена, но не обезверена,
аз все вървя, макар и уморена.
Кураж ми дава пулсът на сърцето –
то заглушава всичките съмнения.
Ако ме срещнете, до мен поспрете.
Така ще продължавам – с таз надежда,
че Господ горе и към мен поглежда
и благослов ми праща от небето,
с неземната си сила ме зарежда.
Ако ме срещнете, до мен поспрете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
