31 окт. 2013 г., 22:26

През изгревна роса

1K 1 21

Ти помниш ли? - През изгревна роса 

вървяхме с теб. И стъпките ни леки

 рисуваха в тревите чудеса - 

 две успоредно бягащи пътеки. 


Начало беше. Идващият ден

 гадаеше: "Какво ли ще се случи?"

 И не видя как нещо в теб и мен

 поиска на любов да ни научи.


А после брахме цъфнали мечти

 и песните на птиците ловяхме...
Какво, че само спомен се роди?

Понякога и споменът е стряха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • След цели шест месеца - благодаря ти, Вики!
    ЕХ!
  • миг поспри...
    ех, Водичке!!!
  • Трогна ме, Людмил. Благодаря ти!
    Благодаря за хубавата импровизация, Сашо!
    Приятна вечер, Момчета!
  • Привет, Ели! Ето, точно такъв вид стихове имах предвид, че искам да правя, когато се самовинях в разточително използване на думите, а ти се намеси с утешителен коментар. История в три куплетчета, която си има всичко - и изложение, и достоен финал. Дори има оставено достатъчно място за игра на въображението и надграждане на историята.
    О, ще се науча аз... Бързичко се уча.
  • Ти идваше в изгревите ясни,
    окъпана в капчици роса.
    Вървяхме влюбени и с песни
    край цъфнали дървета и цветя.

    Държах ръката ти с трепет,
    разресвах с пръсти прелестни коси.
    А после те целувах страстно,
    потъвах с обич в твоите очи.
    ***
    Чудесен стих, като песен,
    преливащ от обич и красота!
    Поздрави и Честит празник, Ели!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...