31.10.2013 г., 22:26

През изгревна роса

1K 1 21

Ти помниш ли? - През изгревна роса 

вървяхме с теб. И стъпките ни леки

 рисуваха в тревите чудеса - 

 две успоредно бягащи пътеки. 


Начало беше. Идващият ден

 гадаеше: "Какво ли ще се случи?"

 И не видя как нещо в теб и мен

 поиска на любов да ни научи.


А после брахме цъфнали мечти

 и песните на птиците ловяхме...
Какво, че само спомен се роди?

Понякога и споменът е стряха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След цели шест месеца - благодаря ти, Вики!
    ЕХ!
  • миг поспри...
    ех, Водичке!!!
  • Трогна ме, Людмил. Благодаря ти!
    Благодаря за хубавата импровизация, Сашо!
    Приятна вечер, Момчета!
  • Привет, Ели! Ето, точно такъв вид стихове имах предвид, че искам да правя, когато се самовинях в разточително използване на думите, а ти се намеси с утешителен коментар. История в три куплетчета, която си има всичко - и изложение, и достоен финал. Дори има оставено достатъчно място за игра на въображението и надграждане на историята.
    О, ще се науча аз... Бързичко се уча.
  • Ти идваше в изгревите ясни,
    окъпана в капчици роса.
    Вървяхме влюбени и с песни
    край цъфнали дървета и цветя.

    Държах ръката ти с трепет,
    разресвах с пръсти прелестни коси.
    А после те целувах страстно,
    потъвах с обич в твоите очи.
    ***
    Чудесен стих, като песен,
    преливащ от обич и красота!
    Поздрави и Честит празник, Ели!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...