31.10.2013 г., 22:26

През изгревна роса

1.1K 1 21

Ти помниш ли? - През изгревна роса 

вървяхме с теб. И стъпките ни леки

 рисуваха в тревите чудеса - 

 две успоредно бягащи пътеки. 


Начало беше. Идващият ден

 гадаеше: "Какво ли ще се случи?"

 И не видя как нещо в теб и мен

 поиска на любов да ни научи.


А после брахме цъфнали мечти

 и песните на птиците ловяхме...
Какво, че само спомен се роди?

Понякога и споменът е стряха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След цели шест месеца - благодаря ти, Вики!
    ЕХ!
  • миг поспри...
    ех, Водичке!!!
  • Трогна ме, Людмил. Благодаря ти!
    Благодаря за хубавата импровизация, Сашо!
    Приятна вечер, Момчета!
  • Привет, Ели! Ето, точно такъв вид стихове имах предвид, че искам да правя, когато се самовинях в разточително използване на думите, а ти се намеси с утешителен коментар. История в три куплетчета, която си има всичко - и изложение, и достоен финал. Дори има оставено достатъчно място за игра на въображението и надграждане на историята.
    О, ще се науча аз... Бързичко се уча.
  • Ти идваше в изгревите ясни,
    окъпана в капчици роса.
    Вървяхме влюбени и с песни
    край цъфнали дървета и цветя.

    Държах ръката ти с трепет,
    разресвах с пръсти прелестни коси.
    А после те целувах страстно,
    потъвах с обич в твоите очи.
    ***
    Чудесен стих, като песен,
    преливащ от обич и красота!
    Поздрави и Честит празник, Ели!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...