Ти помниш ли? - През изгревна роса
вървяхме с теб. И стъпките ни леки
рисуваха в тревите чудеса -
две успоредно бягащи пътеки.
Начало беше. Идващият ден
гадаеше: "Какво ли ще се случи?"
И не видя как нещо в теб и мен
поиска на любов да ни научи.
А после брахме цъфнали мечти
и песните на птиците ловяхме...
Какво, че само спомен се роди?
Понякога и споменът е стряха.
© Елица Ангелова Всички права запазени
ЕХ!