31 oct 2013, 22:26

През изгревна роса

1K 1 21

Ти помниш ли? - През изгревна роса 

вървяхме с теб. И стъпките ни леки

 рисуваха в тревите чудеса - 

 две успоредно бягащи пътеки. 


Начало беше. Идващият ден

 гадаеше: "Какво ли ще се случи?"

 И не видя как нещо в теб и мен

 поиска на любов да ни научи.


А после брахме цъфнали мечти

 и песните на птиците ловяхме...
Какво, че само спомен се роди?

Понякога и споменът е стряха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • След цели шест месеца - благодаря ти, Вики!
    ЕХ!
  • миг поспри...
    ех, Водичке!!!
  • Трогна ме, Людмил. Благодаря ти!
    Благодаря за хубавата импровизация, Сашо!
    Приятна вечер, Момчета!
  • Привет, Ели! Ето, точно такъв вид стихове имах предвид, че искам да правя, когато се самовинях в разточително използване на думите, а ти се намеси с утешителен коментар. История в три куплетчета, която си има всичко - и изложение, и достоен финал. Дори има оставено достатъчно място за игра на въображението и надграждане на историята.
    О, ще се науча аз... Бързичко се уча.
  • Ти идваше в изгревите ясни,
    окъпана в капчици роса.
    Вървяхме влюбени и с песни
    край цъфнали дървета и цветя.

    Държах ръката ти с трепет,
    разресвах с пръсти прелестни коси.
    А после те целувах страстно,
    потъвах с обич в твоите очи.
    ***
    Чудесен стих, като песен,
    преливащ от обич и красота!
    Поздрави и Честит празник, Ели!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...