През изгревна роса

Poesía » De amor

1.1K 1 21

Ти помниш ли? - През изгревна роса

вървяхме с теб. И стъпките ни леки

рисуваха в тревите чудеса -

две успоредно бягащи пътеки.

Начало беше. Идващият ден

гадаеше: "Какво ли ще се случи?"

И не видя как нещо в теб и мен

поиска на любов да ни научи.

А после брахме цъфнали мечти

и песните на птиците ловяхме...
Какво, че само спомен се роди?

Понякога и споменът е стряха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda (Елица Ангелова)

След цели шест месеца - благодаря ти, Вики!
ЕХ!

2014-06-12T09:53:34+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

миг поспри...
ех, Водичке!!!

2013-12-10T00:23:59+02:00
voda (Елица Ангелова)

Трогна ме, Людмил. Благодаря ти!
Благодаря за хубавата импровизация, Сашо!
Приятна вечер, Момчета!

2013-11-02T17:49:52+02:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Привет, Ели! Ето, точно такъв вид стихове имах предвид, че искам да правя, когато се самовинях в разточително използване на думите, а ти се намеси с утешителен коментар. История в три куплетчета, която си има всичко - и изложение, и достоен финал. Дори има оставено достатъчно място за игра на въображението и надграждане на историята.
О, ще се науча аз... Бързичко се уча.

2013-11-02T13:28:15+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Ти идваше в изгревите ясни,
окъпана в капчици роса.
Вървяхме влюбени и с песни
край цъфнали дървета и цветя.

Държах ръката ти с трепет,
разресвах с пръсти прелестни коси.
А после те целувах страстно,
потъвах с обич в твоите очи.
***
Чудесен стих, като песен,
преливащ от обич и красота!
Поздрави и Честит празник, Ели!

2013-11-01T22:12:40+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0