Oct 31, 2013, 10:26 PM

През изгревна роса

  Poetry » Love
1K 1 21

Ти помниш ли? - През изгревна роса 

вървяхме с теб. И стъпките ни леки

 рисуваха в тревите чудеса - 

 две успоредно бягащи пътеки. 


Начало беше. Идващият ден

 гадаеше: "Какво ли ще се случи?"

 И не видя как нещо в теб и мен

 поиска на любов да ни научи.


А после брахме цъфнали мечти

 и песните на птиците ловяхме...
Какво, че само спомен се роди?

Понякога и споменът е стряха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • След цели шест месеца - благодаря ти, Вики!
    ЕХ!
  • миг поспри...
    ех, Водичке!!!
  • Трогна ме, Людмил. Благодаря ти!
    Благодаря за хубавата импровизация, Сашо!
    Приятна вечер, Момчета!
  • Привет, Ели! Ето, точно такъв вид стихове имах предвид, че искам да правя, когато се самовинях в разточително използване на думите, а ти се намеси с утешителен коментар. История в три куплетчета, която си има всичко - и изложение, и достоен финал. Дори има оставено достатъчно място за игра на въображението и надграждане на историята.
    О, ще се науча аз... Бързичко се уча.
  • Ти идваше в изгревите ясни,
    окъпана в капчици роса.
    Вървяхме влюбени и с песни
    край цъфнали дървета и цветя.

    Държах ръката ти с трепет,
    разресвах с пръсти прелестни коси.
    А после те целувах страстно,
    потъвах с обич в твоите очи.
    ***
    Чудесен стих, като песен,
    преливащ от обич и красота!
    Поздрави и Честит празник, Ели!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...