31 мар. 2020 г., 07:53

През прозореца 

  Поэзия » Философская
546 0 2

 

Всичко ужким е същото,

само дето не мога

да протегна ръка,

да го пипна.

Да усетя със ноздри

аромати, тревата,

мечата стъпка,

пчела да ме жилне.

Искам даже да мога

калта да премина -

нека цапа обувките,

ще си ги измия.

Тегне зад прага ми

тишината прокобна.

Без детската глъчка

непоносима.

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??