През прозореца
Всичко ужким е същото,
само дето не мога
да протегна ръка,
да го пипна.
Да усетя със ноздри
аромати, тревата,
мечата стъпка,
пчела да ме жилне.
Искам даже да мога
калта да премина -
нека цапа обувките,
ще си ги измия.
Тегне зад прага ми
тишината прокобна.
Без детската глъчка
непоносима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени