Всичко ужким е същото,
само дето не мога
да протегна ръка,
да го пипна.
Да усетя със ноздри
аромати, тревата,
мечата стъпка,
пчела да ме жилне.
Искам даже да мога
калта да премина -
нека цапа обувките,
ще си ги измия.
Тегне зад прага ми
тишината прокобна.
Без детската глъчка
непоносима.
© Христина Комаревска Всички права запазени