През своя път

Безпокойството не спасява от наболели проблеми,

но ни изправя пред още по-сложни дилеми.

Туширано правилно с добро настроение

изживяно да бъде с благодарно хваление.

Отредено е, знаем, на много нива...

да се случват нещата, както дойдат - така.

И за всеки е чест, и за всеки е дълг,

да премине през своя път, осъзнат и добър.

Такъв е животът- цветен и сложен.

За много различен, за други безбожен.

Малки клетки от цялото, проявления живи.

Растем сред неправди и неведоми сили.

В свят алчен, неприветлив, враждебен...

с бъдеще неизвестно, но на всеки потребен...

С надежда едничка... отстояваме смело...

душата човешка и нейното дело.