Прииждащо море...
Прииждащо море
е този зов.
От дълбините ми
изсмуква вяра.
Чертае
в цветните ми кръгове
любов.
С вълни в гръдта ми
се прелива.
Не виждам още
утрешния ден,
но ми ухае на лъчисто
и на лято.
От синьото
на светлия ми сън
в сърцето ми - небе
рисува ято.
А вън е есен
и ще завали...
не зная как тогава
птиците да скрия
от бурите,
прииждащи с мъгли
на безизходност?
Как да оцелея?
Щом ти залипсвах,
малко ще боли.
Когато слънцето заспива,
иде залез.
И в дипли пурпурни
със пламнали очи
очите ми
ще дорисува
пак с копнежност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
