Sep 13, 2009, 11:53 AM

Прииждащо море...

  Poetry
782 0 8

Прииждащо море 
е този зов.
От дълбините ми 
изсмуква вяра.
Чертае 
в цветните ми кръгове
любов. 
С вълни в гръдта ми 
се прелива. 
Не виждам още 
утрешния ден,
но ми ухае на лъчисто 
и на лято.
От синьото 
на светлия ми сън
в сърцето ми - небе 
рисува ято.
А вън е есен
и ще завали...
не зная как тогава 
птиците да скрия
от бурите, 
прииждащи с мъгли
на безизходност? 
Как да оцелея?
Щом ти залипсвах, 
малко ще боли.
Когато слънцето заспива, 
иде залез.
И в дипли пурпурни 
със пламнали очи
очите ми
ще дорисува 
пак с копнежност. 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...