13.09.2009 г., 11:53 ч.

Прииждащо море... 

  Поезия
595 0 8

Прииждащо море 
е този зов.
От дълбините ми 
изсмуква вяра.
Чертае 
в цветните ми кръгове
любов. 
С вълни в гръдта ми 
се прелива. 
Не виждам още 
утрешния ден,
но ми ухае на лъчисто 
и на лято.
От синьото 
на светлия ми сън
в сърцето ми - небе 
рисува ято.
А вън е есен
и ще завали...
не зная как тогава 
птиците да скрия
от бурите, 
прииждащи с мъгли
на безизходност? 
Как да оцелея?
Щом ти залипсвах, 
малко ще боли.
Когато слънцето заспива, 
иде залез.
И в дипли пурпурни 
със пламнали очи
очите ми
ще дорисува 
пак с копнежност. 



© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??