Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 11
Котарак Росини стегна всичко вкъщи.
Нещо във комина влязло бе и всъщност
пушеше и черни ставаха стените.
Сузи пренебрегна своята защита
и се покатери на гредата горе.
Почна да трепери, както правят хора,
на които смелост май не им достига.
Но Росини бързо своя поглед вдигна
и с прецизни стъпки, сякаш е тренирал,
без следа от тръпка, без да е паниран,
стигна я и лапа върху нея сложи.
- Аз за теб с децата, ако се наложи,
всичко ще направя, ти не го забравяй!
После я остави, лесно се изправи
и завидна ловкост майсторски показа.
Гледаше отдолу Бърди на перваза.
В миг усети тръпки, сякаш стрес планински.
Майка му три глътки от сироп изписал
лекарят в гората, щом настинка хванат,
даде на децата, за да не прихванат
те от свойто братче кашлица и хрема.
- Мамо, имам болки вече аз в корема! -
натъжен ѝ каза Чарли от кревата
- Някаква зараза пипнаха децата! -
тя със глас тревожен викна на Росини.
- Да се обзаложим, че с това ще мине! -
той ѝ отговори, пурите извади.
После ги отвори, всекиму раздаде
и показа как се ползват и лекуват.
- Гърлото ще драскат и ще ви се струва,
че ви се повръща, мили ми котЕта.
Стойте само вкъщи, палави момчета.
Нека всеки спазва моите забрани.
Този лек спасява, билки са подбрани.
После заразказва случката си в Бали.
- Хванах аз зараза от едни коали.
Бяха приходящи чужди емигранти –
две мечета с гащи, хванати с тиранти.
Всъщност – не мечета! Сиво оцветени
те са, извинете, грешката е в мене!
Носят си децата в кожена торбичка.
Хранят ги с листа и цъфнали тревички.
- Как те заразиха? - Сузи го попита.
- С мен вода те пиха. Но във нея скрита
болестта стоеше. Легнах тежко болен.
Много страшно беше. Ала бях доволен,
че ме навестиха тези две коали.
Бързо се смилиха. Бяха те разбрали,
че не ми минава. И тогава точно
взеха да ми дават пурите нарочно.
Дишах, инхалирах с билки чудновати.
Помощ в тях намирах. После ми изпрати
тези пури ценни мъжката коала.
Винаги са с мене. - Вече съм разбрала,
те че са вълшебни! - Сузи разсъждава.
- Пурите целебни здраве знам, че дават.
Но ще трябва ти да учиш синовете.
Туй не е обида, с тях се заемете!
Котарак Росини се съсредоточи
и от трима сина първия посочи.
- Чарли, виж – показвам как да инхалираш.
Няма да наказвам. Ако не разбираш,
пак ще го направя, да ти стане ясно.
Искам да сте здрави! Вирусът опасен
всички заразил е, много се тревожа.
Лесно покосил е, а и дълго може
вас да ви тормози. Но това помага.
Много малка доза в гърлото си слагам
и преглъщам бавно, вдишвам миризмата.
Глътките са равни, тъй че ароматът
да облее всяка клетка заразена.
Трябва да изчакаш. Ето, гледай мене!
Чарли го последва, братята му също.
С тях да се беседва беше неприсъщо,
но Росини смогна като пръв учител
лесно да помогне и като лечител
бързо да постигне чудни резултати.
Цяла нощ не мигна с котетата тате,
но ги излекува, здрави те са вече.
Ако в теб бушува, мъничко човече,
вирус постоянно чайчета да пиеш,
за да можеш трайно ти да го надвиеш.
И лекарство вземай, дажи е горчиво!
Кашлица и хрема, вярвай доверчиво
то, че ще пребори бързо надалече.
Знам, не ми се стори – ти голям си вече!
Следва:
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
