Feb 19, 2023, 2:17 PM

Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 11 

  Poetry » For kids
523 1 8

Котарак Росини стегна всичко вкъщи.

Нещо във комина влязло бе и всъщност

пушеше и черни ставаха стените.

Сузи пренебрегна своята защита

и се покатери на гредата горе.

Почна да трепери, както правят хора,

на които смелост май не им достига.

Но Росини бързо своя поглед вдигна

и с прецизни стъпки, сякаш е тренирал,

без следа от тръпка, без да е паниран,

стигна я и лапа върху нея сложи.

- Аз за теб с децата, ако се наложи,

всичко ще направя, ти не го забравяй!

После я остави, лесно се изправи

и завидна ловкост майсторски показа.

Гледаше отдолу Бърди на перваза.

В миг усети тръпки, сякаш стрес планински.

Майка му три глътки от сироп изписал

лекарят в гората, щом настинка хванат,

даде на децата, за да не прихванат

те от свойто братче кашлица и хрема.

- Мамо, имам болки вече аз в корема! -

натъжен ѝ каза Чарли от кревата

- Някаква зараза пипнаха децата! -

тя със глас тревожен викна на Росини.

- Да се обзаложим, че с това ще мине! -

той ѝ отговори, пурите извади.

После ги отвори, всекиму раздаде

и показа как се ползват и лекуват.

- Гърлото ще драскат и ще ви се струва,

че ви се повръща, мили ми котЕта.

Стойте само вкъщи, палави момчета.

Нека всеки спазва моите забрани.

Този лек спасява, билки са подбрани.

После заразказва случката си в Бали.

- Хванах аз зараза от едни коали.

Бяха приходящи чужди емигранти –

две мечета с гащи, хванати с тиранти.

Всъщност – не мечета! Сиво оцветени

те са, извинете, грешката е в мене!

Носят си децата в кожена торбичка.

Хранят ги с листа и цъфнали тревички.

- Как те заразиха? - Сузи го попита.

- С мен вода те пиха. Но във нея скрита

болестта стоеше. Легнах тежко болен.

Много страшно беше. Ала бях доволен,

че ме навестиха тези две коали.

Бързо се смилиха. Бяха те разбрали,

че не ми минава. И тогава точно

взеха да ми дават пурите нарочно.

Дишах, инхалирах с билки чудновати.

Помощ в тях намирах. После ми изпрати

тези пури ценни мъжката коала.

Винаги са с мене. - Вече съм разбрала,

те че са вълшебни! - Сузи разсъждава.

- Пурите целебни здраве знам, че дават.

Но ще трябва ти да учиш синовете.

Туй не е обида, с тях се заемете!

Котарак Росини се съсредоточи

и от трима сина първия посочи.

- Чарли, виж – показвам как да инхалираш.

Няма да наказвам. Ако не разбираш,

пак ще го направя, да ти стане ясно.

Искам да сте здрави! Вирусът опасен

всички заразил е, много се тревожа.

Лесно покосил е, а и дълго може

вас да ви тормози. Но това помага.

Много малка доза в гърлото си слагам

и преглъщам бавно, вдишвам миризмата.

Глътките са равни, тъй че ароматът

да облее всяка клетка заразена.

Трябва да изчакаш. Ето, гледай мене!

Чарли го последва, братята му също.

С тях да се беседва беше неприсъщо,

но Росини смогна като пръв учител

лесно да помогне и като лечител

бързо да постигне чудни резултати.

Цяла нощ не мигна с котетата тате,

но ги излекува, здрави те са вече.

Ако в теб бушува,  мъничко човече,

вирус постоянно чайчета да пиеш,

за да можеш трайно ти да го надвиеш.

И лекарство вземай, дажи е горчиво!

Кашлица и хрема, вярвай доверчиво

то, че ще пребори бързо надалече.

Знам, не ми се стори – ти голям си вече!

 

 

Следва:

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Зарязвам другото и се отдавам само на това, което ми е приятно, Иржи!🥰 Добре, че моят още ме търпи! Но виж, гладен не съм го оставила! По този начин и на себе си угаждам - баница, палачинки, кекс, домашен хляб - всичко, което дава калории. И килограми, разбира се! Хехехе!😊😘😉
    А случките си ги измислям. Тях ги няма в готварските рецепти в интернет!🌹
  • И от дребните случки, умееш да правиш истории, Мария! Неуморна си! А аз си дадох малко почивка и за творчество и за коментари. И ми се събра много материал за наваксване...Един личен празник, почти "национален" ми обра силите, но вече съм на линия! Само дето времето все ме зове навън, та оставям повече за вечер тая дейност...Не знам ти как смогваш!
  • Радвам се, че си тук, Роси!🥰Ако имаш желание и време, можеш да се разходиш из котешките истории. Надявам се, че ще ти бъде интересно, пораснало детенце!🌹
  • Мари, пропуснала съм твоите истории, ще трябва да наваксам!☺
  • Все още има кой да ми чете
    историите. А поука те
    надявам се за всички вас, че имат.
    И котетата хващат вирус – да!
    но той дори без всякаква следа
    с лечението бащино ще мине.🥰
  • Вече и най-малките са добили опит с вирусите, такова е времето. Отново поучителна част, Мария. ☺
  • Всяка част изисква много труд, а аз бях дала предимство на друга поезия във времето от поместването на предишната глава до сега. Но ето, че и на Росини му дойде момента отново! Благодаря ти, Мини, много ми се иска и дечицата да го харесат!💖
  • Много ми хареса ролята на Росини, Мария. Толкова е всеотдаен, един такъв, сигурен в себе си, има какво да научат дечицата.
    А ти, продължавай , харесва ми!
Random works
: ??:??