28 июн. 2024 г., 15:25

Приказен ден

524 0 0

 

Беше един приказен ден, изпълнен с любов,

ти сияеше, като слънчев лъч.

На разходка сред цветя - рози и лалета,

влюбени души, тъй близо до небето.

 

Щастието в очите ти, като светлина,

галеше косите ми с мека топлина.

Слънчеви лъчи обгръщаха ни нежно,

в този миг, всичко беше така небрежно.

 

ни беше красиво чудо, непознато,

сърцата ни танцуваха в ритъм.

Розите шептяха тайните си сладки,

в този приказен ден, всичко беше ярко.

 

С усмивката ти, сияеща и светла,

душите ни се сляха вечно.

Цветята наоколо разцъфтяваха в блаженство,

влюбени души, под слънчевото благословение.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...