28.06.2024 г., 15:25

Приказен ден

511 0 0

 

Беше един приказен ден, изпълнен с любов,

ти сияеше, като слънчев лъч.

На разходка сред цветя - рози и лалета,

влюбени души, тъй близо до небето.

 

Щастието в очите ти, като светлина,

галеше косите ми с мека топлина.

Слънчеви лъчи обгръщаха ни нежно,

в този миг, всичко беше така небрежно.

 

ни беше красиво чудо, непознато,

сърцата ни танцуваха в ритъм.

Розите шептяха тайните си сладки,

в този приказен ден, всичко беше ярко.

 

С усмивката ти, сияеща и светла,

душите ни се сляха вечно.

Цветята наоколо разцъфтяваха в блаженство,

влюбени души, под слънчевото благословение.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...