28.06.2024 г., 15:25

Приказен ден

522 0 0

 

Беше един приказен ден, изпълнен с любов,

ти сияеше, като слънчев лъч.

На разходка сред цветя - рози и лалета,

влюбени души, тъй близо до небето.

 

Щастието в очите ти, като светлина,

галеше косите ми с мека топлина.

Слънчеви лъчи обгръщаха ни нежно,

в този миг, всичко беше така небрежно.

 

ни беше красиво чудо, непознато,

сърцата ни танцуваха в ритъм.

Розите шептяха тайните си сладки,

в този приказен ден, всичко беше ярко.

 

С усмивката ти, сияеща и светла,

душите ни се сляха вечно.

Цветята наоколо разцъфтяваха в блаженство,

влюбени души, под слънчевото благословение.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...