Jun 28, 2024, 3:25 PM

Приказен ден

  Poetry » Love, Other
519 0 0

 

Беше един приказен ден, изпълнен с любов,

ти сияеше, като слънчев лъч.

На разходка сред цветя - рози и лалета,

влюбени души, тъй близо до небето.

 

Щастието в очите ти, като светлина,

галеше косите ми с мека топлина.

Слънчеви лъчи обгръщаха ни нежно,

в този миг, всичко беше така небрежно.

 

ни беше красиво чудо, непознато,

сърцата ни танцуваха в ритъм.

Розите шептяха тайните си сладки,

в този приказен ден, всичко беше ярко.

 

С усмивката ти, сияеща и светла,

душите ни се сляха вечно.

Цветята наоколо разцъфтяваха в блаженство,

влюбени души, под слънчевото благословение.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Benifios All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...