Jun 28, 2024, 3:25 PM

Приказен ден

  Poetry » Love, Other
512 0 0

 

Беше един приказен ден, изпълнен с любов,

ти сияеше, като слънчев лъч.

На разходка сред цветя - рози и лалета,

влюбени души, тъй близо до небето.

 

Щастието в очите ти, като светлина,

галеше косите ми с мека топлина.

Слънчеви лъчи обгръщаха ни нежно,

в този миг, всичко беше така небрежно.

 

ни беше красиво чудо, непознато,

сърцата ни танцуваха в ритъм.

Розите шептяха тайните си сладки,

в този приказен ден, всичко беше ярко.

 

С усмивката ти, сияеща и светла,

душите ни се сляха вечно.

Цветята наоколо разцъфтяваха в блаженство,

влюбени души, под слънчевото благословение.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Benifios All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....