2 авг. 2024 г., 01:52

Приказен свят

805 1 3

Вечер в мойта детска стая
с приказни герои си играя. 
Тук са Вълчо, баба Меца,
дето лапа си медеца.

 

Ето, под леглото се подава
лапичка пухкава и кафява.
Това е Заю Баю Средногорски, 
крие се тук от лоши думи, хорски. 

 

Всички тези приказни герои 
са приятели любими мои.
С тях към детството се връщам, 
в родната бащина къща!

 

С тях отново съм дете
с голямо, добро сърце. 
С тях света опознавам
и винаги се забавлявам. 

 

Понякога аз Снежанка викам
и със седемте джуджета тичам
през горската дъбрава 
без изобщо да се бавя. 

 

Срещам и шапката Червена, 
крия от Пепеляшка вретено. 
Харесва ми да помагам
и от беда да спасявам. 

 

Задружен е приказният свят. 
На мъдрост и знания богат. 
В него винаги доброто побеждава 
и аз да го правя си обещавам. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Данова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

6 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...