Вечер в мойта детска стая
с приказни герои си играя.
Тук са Вълчо, баба Меца,
дето лапа си медеца.
Ето, под леглото се подава
лапичка пухкава и кафява.
Това е Заю Баю Средногорски,
крие се тук от лоши думи, хорски.
Всички тези приказни герои
са приятели любими мои.
С тях към детството се връщам,
в родната бащина къща!
С тях отново съм дете
с голямо, добро сърце.
С тях света опознавам
и винаги се забавлявам.
Понякога аз Снежанка викам
и със седемте джуджета тичам
през горската дъбрава
без изобщо да се бавя.
Срещам и шапката Червена,
крия от Пепеляшка вретено.
Харесва ми да помагам
и от беда да спасявам.
Задружен е приказният свят.
На мъдрост и знания богат.
В него винаги доброто побеждава
и аз да го правя си обещавам.
© Людмила Данова Все права защищены