2 авг. 2024 г., 01:52

Приказен свят

793 1 3

Вечер в мойта детска стая
с приказни герои си играя. 
Тук са Вълчо, баба Меца,
дето лапа си медеца.

 

Ето, под леглото се подава
лапичка пухкава и кафява.
Това е Заю Баю Средногорски, 
крие се тук от лоши думи, хорски. 

 

Всички тези приказни герои 
са приятели любими мои.
С тях към детството се връщам, 
в родната бащина къща!

 

С тях отново съм дете
с голямо, добро сърце. 
С тях света опознавам
и винаги се забавлявам. 

 

Понякога аз Снежанка викам
и със седемте джуджета тичам
през горската дъбрава 
без изобщо да се бавя. 

 

Срещам и шапката Червена, 
крия от Пепеляшка вретено. 
Харесва ми да помагам
и от беда да спасявам. 

 

Задружен е приказният свят. 
На мъдрост и знания богат. 
В него винаги доброто побеждава 
и аз да го правя си обещавам. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Данова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

6 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...