2.08.2024 г., 1:52

Приказен свят

794 1 3

Вечер в мойта детска стая
с приказни герои си играя. 
Тук са Вълчо, баба Меца,
дето лапа си медеца.

 

Ето, под леглото се подава
лапичка пухкава и кафява.
Това е Заю Баю Средногорски, 
крие се тук от лоши думи, хорски. 

 

Всички тези приказни герои 
са приятели любими мои.
С тях към детството се връщам, 
в родната бащина къща!

 

С тях отново съм дете
с голямо, добро сърце. 
С тях света опознавам
и винаги се забавлявам. 

 

Понякога аз Снежанка викам
и със седемте джуджета тичам
през горската дъбрава 
без изобщо да се бавя. 

 

Срещам и шапката Червена, 
крия от Пепеляшка вретено. 
Харесва ми да помагам
и от беда да спасявам. 

 

Задружен е приказният свят. 
На мъдрост и знания богат. 
В него винаги доброто побеждава 
и аз да го правя си обещавам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...