2.08.2024 г., 1:52

Приказен свят

802 1 3

Вечер в мойта детска стая
с приказни герои си играя. 
Тук са Вълчо, баба Меца,
дето лапа си медеца.

 

Ето, под леглото се подава
лапичка пухкава и кафява.
Това е Заю Баю Средногорски, 
крие се тук от лоши думи, хорски. 

 

Всички тези приказни герои 
са приятели любими мои.
С тях към детството се връщам, 
в родната бащина къща!

 

С тях отново съм дете
с голямо, добро сърце. 
С тях света опознавам
и винаги се забавлявам. 

 

Понякога аз Снежанка викам
и със седемте джуджета тичам
през горската дъбрава 
без изобщо да се бавя. 

 

Срещам и шапката Червена, 
крия от Пепеляшка вретено. 
Харесва ми да помагам
и от беда да спасявам. 

 

Задружен е приказният свят. 
На мъдрост и знания богат. 
В него винаги доброто побеждава 
и аз да го правя си обещавам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...