20 окт. 2009 г., 12:15

Приказка

810 0 6

 

ПРИКАЗКА

 

Каква е приказка започнала?

Кога  ли ще я дочетем?

 

На  манастира  и  на  плочника,

блажено  вгледана  във мен.

 

А ти се взираш  във очите  ми

и  пълнолунието се топи.

 

Невзрачно, бледо оцветени,

изпъкват моите черти.

 

Какво се вижда, знам ли аз?

 

Една изгубена любов

през вековете се преражда,

в живота тежък и суров и

предизвиква луда жажда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хей, Мила Краси!
    Благодаря ти от сърце!
    Изненада ме, много приятно !
  • Много ми хареса и тоя твой стих,приятелю!!!!!
    Бъди все така себе си!!!!!!
  • Благодаря ти,Паула !
    Много е хубаво, че си харесала
    Приказка !
    Лек ден и успехи ти пожелавам !
  • Хубава е твоята приказка!
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Светла, от сърце и душа !
    Много, много се радвам !
    Благодаря и за усмивчицата,
    прекрасна топлинка за душата ми !
    Лек ден ти пожелавам и много любов !

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...