20.10.2009 г., 12:15

Приказка

812 0 6

 

ПРИКАЗКА

 

Каква е приказка започнала?

Кога  ли ще я дочетем?

 

На  манастира  и  на  плочника,

блажено  вгледана  във мен.

 

А ти се взираш  във очите  ми

и  пълнолунието се топи.

 

Невзрачно, бледо оцветени,

изпъкват моите черти.

 

Какво се вижда, знам ли аз?

 

Една изгубена любов

през вековете се преражда,

в живота тежък и суров и

предизвиква луда жажда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей, Мила Краси!
    Благодаря ти от сърце!
    Изненада ме, много приятно !
  • Много ми хареса и тоя твой стих,приятелю!!!!!
    Бъди все така себе си!!!!!!
  • Благодаря ти,Паула !
    Много е хубаво, че си харесала
    Приказка !
    Лек ден и успехи ти пожелавам !
  • Хубава е твоята приказка!
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Светла, от сърце и душа !
    Много, много се радвам !
    Благодаря и за усмивчицата,
    прекрасна топлинка за душата ми !
    Лек ден ти пожелавам и много любов !

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...