20.10.2009 г., 12:15

Приказка

809 0 6

 

ПРИКАЗКА

 

Каква е приказка започнала?

Кога  ли ще я дочетем?

 

На  манастира  и  на  плочника,

блажено  вгледана  във мен.

 

А ти се взираш  във очите  ми

и  пълнолунието се топи.

 

Невзрачно, бледо оцветени,

изпъкват моите черти.

 

Какво се вижда, знам ли аз?

 

Една изгубена любов

през вековете се преражда,

в живота тежък и суров и

предизвиква луда жажда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей, Мила Краси!
    Благодаря ти от сърце!
    Изненада ме, много приятно !
  • Много ми хареса и тоя твой стих,приятелю!!!!!
    Бъди все така себе си!!!!!!
  • Благодаря ти,Паула !
    Много е хубаво, че си харесала
    Приказка !
    Лек ден и успехи ти пожелавам !
  • Хубава е твоята приказка!
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Светла, от сърце и душа !
    Много, много се радвам !
    Благодаря и за усмивчицата,
    прекрасна топлинка за душата ми !
    Лек ден ти пожелавам и много любов !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...