20 oct 2009, 12:15

Приказка

811 0 6

 

ПРИКАЗКА

 

Каква е приказка започнала?

Кога  ли ще я дочетем?

 

На  манастира  и  на  плочника,

блажено  вгледана  във мен.

 

А ти се взираш  във очите  ми

и  пълнолунието се топи.

 

Невзрачно, бледо оцветени,

изпъкват моите черти.

 

Какво се вижда, знам ли аз?

 

Една изгубена любов

през вековете се преражда,

в живота тежък и суров и

предизвиква луда жажда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей, Мила Краси!
    Благодаря ти от сърце!
    Изненада ме, много приятно !
  • Много ми хареса и тоя твой стих,приятелю!!!!!
    Бъди все така себе си!!!!!!
  • Благодаря ти,Паула !
    Много е хубаво, че си харесала
    Приказка !
    Лек ден и успехи ти пожелавам !
  • Хубава е твоята приказка!
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Светла, от сърце и душа !
    Много, много се радвам !
    Благодаря и за усмивчицата,
    прекрасна топлинка за душата ми !
    Лек ден ти пожелавам и много любов !

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...