ПРИКАЗКА
Каква е приказка започнала?
Кога ли ще я дочетем?
На манастира и на плочника,
блажено вгледана във мен.
А ти се взираш във очите ми
и пълнолунието се топи.
Невзрачно, бледо оцветени,
изпъкват моите черти.
Какво се вижда, знам ли аз?
Една изгубена любов
през вековете се преражда,
в живота тежък и суров и
предизвиква луда жажда!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
