Приказка
някога някъде с някого
споменът се роди и проплака
взе го светът на ръце
толкова дълго него бе чакал
и забравил за сладкия сън
твърде зает да опитва звука
впи пръстта в коленете си
вкуси първата детска сълза
времето спря и целуна солта ѝ
подари ѝ усмивка създаде ѝ цел
тя порасна и в нея засели се някой ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.