4 авг. 2015 г., 10:13

Приказка

694 0 14


Приказка

някога някъде с някого

споменът се роди и проплака

взе го светът на ръце

толкова дълго него бе чакал

и забравил за сладкия сън

твърде зает да опитва звука

впи пръстта в коленете си

вкуси първата детска сълза

времето спря и целуна солта ѝ

подари ѝ усмивка създаде ѝ цел

тя порасна и в нея засели се някой

… нека си поживей

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах, защото има интересен образ,над който се замисляш.
    Елементарните въпроси не допадат на този поетичен текст.Wali /Виолета
    Томова/
  • Как очаквате да Ви отговоря?
  • Ина, преди малко изтрих ваш коментар защото в моето коментарно поле си позволявате да анализирате публикацията на друг потребител. Моля, да не се повтаря.
  • Добре сте ми дошли. Балкански поздрав!
  • Никой не те е питал нищо, Младене, не знам защо се чувстваш длъжен да ръсиш мозък навсякъде. И недей да ме плашиш с шпáгата си, старичка е за мен. Гледай си математиката и стой далече от литературата, защото определено не ти силната страна. Надявам се, че Светла ще ме извини, задето й кепазя хубавата приказка, обаче ми писна от мисанщините ти.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...