линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
Aug 4, 2015, 10:13 AM

Приказка

  Poetry » Other
695 0 14


Приказка

някога някъде с някого

споменът се роди и проплака

взе го светът на ръце

толкова дълго него бе чакал

и забравил за сладкия сън

твърде зает да опитва звука

впи пръстта в коленете си

вкуси първата детска сълза

времето спря и целуна солта ѝ

подари ѝ усмивка създаде ѝ цел

тя порасна и в нея засели се някой

… нека си поживей

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Wali (Виолета Томова)
    Wali (Виолета Томова)
    Харесах, защото има интересен образ,над който се замисляш.
    Елементарните въпроси не допадат на този поетичен текст.Wali /Виолета
    Томова/
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Как очаквате да Ви отговоря?
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Ина, преди малко изтрих ваш коментар защото в моето коментарно поле си позволявате да анализирате публикацията на друг потребител. Моля, да не се повтаря.
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Добре сте ми дошли. Балкански поздрав!
  • nikikomedvenska (Ники Комедвенска)
    nikikomedvenska (Ники Комедвенска)
    Никой не те е питал нищо, Младене, не знам защо се чувстваш длъжен да ръсиш мозък навсякъде. И недей да ме плашиш с шпáгата си, старичка е за мен. Гледай си математиката и стой далече от литературата, защото определено не ти силната страна. Надявам се, че Светла ще ме извини, задето й кепазя хубавата приказка, обаче ми писна от мисанщините ти.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0