4.08.2015 г., 10:13

Приказка

687 0 14


Приказка

някога някъде с някого

споменът се роди и проплака

взе го светът на ръце

толкова дълго него бе чакал

и забравил за сладкия сън

твърде зает да опитва звука

впи пръстта в коленете си

вкуси първата детска сълза

времето спря и целуна солта ѝ

подари ѝ усмивка създаде ѝ цел

тя порасна и в нея засели се някой

… нека си поживей

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах, защото има интересен образ,над който се замисляш.
    Елементарните въпроси не допадат на този поетичен текст.Wali /Виолета
    Томова/
  • Как очаквате да Ви отговоря?
  • Ина, преди малко изтрих ваш коментар защото в моето коментарно поле си позволявате да анализирате публикацията на друг потребител. Моля, да не се повтаря.
  • Добре сте ми дошли. Балкански поздрав!
  • Никой не те е питал нищо, Младене, не знам защо се чувстваш длъжен да ръсиш мозък навсякъде. И недей да ме плашиш с шпáгата си, старичка е за мен. Гледай си математиката и стой далече от литературата, защото определено не ти силната страна. Надявам се, че Светла ще ме извини, задето й кепазя хубавата приказка, обаче ми писна от мисанщините ти.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...