19 сент. 2015 г., 06:39  

Приказка на плажа

469 0 0

Момченце малко - Данаило, 

на пясъка горещ седи

и личицето как бе скрило

до майчините си гърди, 

 

ръчички махаше на плажа -

целувки пращаше ми то, 

пристъпваше до мама важно

полюшвано като листо, 

 

откъснато пред ранна есен

от беларуски лес край Минск, 

а майката с приспивна песен

от пясък ваеше му свинск.

 

С  лале от "Каменното цвете"

Харманите превърна в хит, 

а майстор Данаило с двете

ръце полира малахит.

 

И на зеленото кофчеже

накрая драсна пентагран -

от слънцето ни малък резен

да пренесат в града голям. 

 

А в Беларус, щом дълг ги върне, 

на дача в брезовия лес, 

баща детето ще прегърне

пред радостния лай на пес.

 

И там, когато проговори, 

ще им разказва с часове -

като Созопол няма втори

по българските брегове. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...