19 sept 2015, 6:39  

Приказка на плажа

  Poesía » Otra
473 0 0

Момченце малко - Данаило, 

на пясъка горещ седи

и личицето как бе скрило

до майчините си гърди, 

 

ръчички махаше на плажа -

целувки пращаше ми то, 

пристъпваше до мама важно

полюшвано като листо, 

 

откъснато пред ранна есен

от беларуски лес край Минск, 

а майката с приспивна песен

от пясък ваеше му свинск.

 

С  лале от "Каменното цвете"

Харманите превърна в хит, 

а майстор Данаило с двете

ръце полира малахит.

 

И на зеленото кофчеже

накрая драсна пентагран -

от слънцето ни малък резен

да пренесат в града голям. 

 

А в Беларус, щом дълг ги върне, 

на дача в брезовия лес, 

баща детето ще прегърне

пред радостния лай на пес.

 

И там, когато проговори, 

ще им разказва с часове -

като Созопол няма втори

по българските брегове. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....