19 sept 2015, 6:39  

Приказка на плажа

  Poesía » Otra
474 0 0

Момченце малко - Данаило, 

на пясъка горещ седи

и личицето как бе скрило

до майчините си гърди, 

 

ръчички махаше на плажа -

целувки пращаше ми то, 

пристъпваше до мама важно

полюшвано като листо, 

 

откъснато пред ранна есен

от беларуски лес край Минск, 

а майката с приспивна песен

от пясък ваеше му свинск.

 

С  лале от "Каменното цвете"

Харманите превърна в хит, 

а майстор Данаило с двете

ръце полира малахит.

 

И на зеленото кофчеже

накрая драсна пентагран -

от слънцето ни малък резен

да пренесат в града голям. 

 

А в Беларус, щом дълг ги върне, 

на дача в брезовия лес, 

баща детето ще прегърне

пред радостния лай на пес.

 

И там, когато проговори, 

ще им разказва с часове -

като Созопол няма втори

по българските брегове. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...