19.09.2015 г., 6:39  

Приказка на плажа

467 0 0

Момченце малко - Данаило, 

на пясъка горещ седи

и личицето как бе скрило

до майчините си гърди, 

 

ръчички махаше на плажа -

целувки пращаше ми то, 

пристъпваше до мама важно

полюшвано като листо, 

 

откъснато пред ранна есен

от беларуски лес край Минск, 

а майката с приспивна песен

от пясък ваеше му свинск.

 

С  лале от "Каменното цвете"

Харманите превърна в хит, 

а майстор Данаило с двете

ръце полира малахит.

 

И на зеленото кофчеже

накрая драсна пентагран -

от слънцето ни малък резен

да пренесат в града голям. 

 

А в Беларус, щом дълг ги върне, 

на дача в брезовия лес, 

баща детето ще прегърне

пред радостния лай на пес.

 

И там, когато проговори, 

ще им разказва с часове -

като Созопол няма втори

по българските брегове. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...