Момченце малко - Данаило, 

на пясъка горещ седи

и личицето как бе скрило

до майчините си гърди, 

ръчички махаше на плажа -

целувки пращаше ми то, 

пристъпваше до мама важно

полюшвано като листо, 

откъснато пред ранна есен

от беларуски лес край Минск, 

а майката с приспивна песен

от пясък ваеше му свинск.

С  лале от "Каменното цвете"

Харманите превърна в хит, 

а майстор Данаило с двете

ръце полира малахит.

И на зеленото кофчеже

накрая драсна пентагран -

от слънцето ни малък резен

да пренесат в града голям. 

А в Беларус, щом дълг ги върне, 

на дача в брезовия лес, 

баща детето ще прегърне

пред радостния лай на пес.

И там, когато проговори, 

ще им разказва с часове -

като Созопол няма втори

по българските брегове.