7 апр. 2008 г., 20:13

Приказка за една любов

729 0 3

Родило се едно момиче,

нарекли с името Жена.

Така в живота динамичен

познала нея - любовта.

Пленили силно и сърцето,

обикнала го много тя

и заедно напред с момчето

поела своята съдба.

Живяли весело, щастливо,

родило се дете добро -

безгрижно, весело, игриво

и радвало ги много то.

Така минавали години

в любов и бляскави мечти,

но  зла  съдба,  тя  раздели ги,

така, незнайно си реши.

Завинаги в сърцата им останал

спомен за една любов...

Поели пътя си незнаен

и  на  дните  новия им зов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тъжна приказка...
    трогна ме...тъжен, но красив стих!
    с обич, Ивелина.
  • За съжаление, тази приказка има продължение, не като в класическите:
    "оженили се и заживели щастливо"
    Стихът ти е тъжен, но хубав Иве!
    Поздравявам те!
  • Хареса ми!поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...