7.04.2008 г., 20:13

Приказка за една любов

722 0 3

Родило се едно момиче,

нарекли с името Жена.

Така в живота динамичен

познала нея - любовта.

Пленили силно и сърцето,

обикнала го много тя

и заедно напред с момчето

поела своята съдба.

Живяли весело, щастливо,

родило се дете добро -

безгрижно, весело, игриво

и радвало ги много то.

Така минавали години

в любов и бляскави мечти,

но  зла  съдба,  тя  раздели ги,

така, незнайно си реши.

Завинаги в сърцата им останал

спомен за една любов...

Поели пътя си незнаен

и  на  дните  новия им зов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжна приказка...
    трогна ме...тъжен, но красив стих!
    с обич, Ивелина.
  • За съжаление, тази приказка има продължение, не като в класическите:
    "оженили се и заживели щастливо"
    Стихът ти е тъжен, но хубав Иве!
    Поздравявам те!
  • Хареса ми!поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...