Apr 7, 2008, 8:13 PM

Приказка за една любов

  Poetry » Love
726 0 3

Родило се едно момиче,

нарекли с името Жена.

Така в живота динамичен

познала нея - любовта.

Пленили силно и сърцето,

обикнала го много тя

и заедно напред с момчето

поела своята съдба.

Живяли весело, щастливо,

родило се дете добро -

безгрижно, весело, игриво

и радвало ги много то.

Така минавали години

в любов и бляскави мечти,

но  зла  съдба,  тя  раздели ги,

така, незнайно си реши.

Завинаги в сърцата им останал

спомен за една любов...

Поели пътя си незнаен

и  на  дните  новия им зов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много тъжна приказка...
    трогна ме...тъжен, но красив стих!
    с обич, Ивелина.
  • За съжаление, тази приказка има продължение, не като в класическите:
    "оженили се и заживели щастливо"
    Стихът ти е тъжен, но хубав Иве!
    Поздравявам те!
  • Хареса ми!поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...