Apr 7, 2008, 8:13 PM

Приказка за една любов

  Poetry » Love
723 0 3

Родило се едно момиче,

нарекли с името Жена.

Така в живота динамичен

познала нея - любовта.

Пленили силно и сърцето,

обикнала го много тя

и заедно напред с момчето

поела своята съдба.

Живяли весело, щастливо,

родило се дете добро -

безгрижно, весело, игриво

и радвало ги много то.

Така минавали години

в любов и бляскави мечти,

но  зла  съдба,  тя  раздели ги,

така, незнайно си реши.

Завинаги в сърцата им останал

спомен за една любов...

Поели пътя си незнаен

и  на  дните  новия им зов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много тъжна приказка...
    трогна ме...тъжен, но красив стих!
    с обич, Ивелина.
  • За съжаление, тази приказка има продължение, не като в класическите:
    "оженили се и заживели щастливо"
    Стихът ти е тъжен, но хубав Иве!
    Поздравявам те!
  • Хареса ми!поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...