17 июн. 2009 г., 12:59

Приказка за едно поточе 

  Поэзия
1131 0 12

          / автобиографично/

 

Мъничко поточе тръгнах

от върха на синя планина.

Хукнах, без да зная пътя,

без благословия, сам.

 

От земя излязох, във земята влизах,

жадни птици връщах към живот,

мътен влачех трупове и грижи -

наедрявах, заприличвах на поток.

 

Някъде загубих бистрия си поглед -

камъни прегръщах, във душата ми залъха хлад.

Загъмжаха твари - станах къс природа -

укротена във коритото река...

 

Някога ще стигна до морето.

Ще потъна в синята му пазва.

На върха на някоя вълна ме потърсете,

ако някога за нещо ви потрябвам!

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??