Приказка за едно поточе
/ автобиографично/
Мъничко поточе тръгнах
от върха на синя планина.
Хукнах, без да зная пътя,
без благословия, сам.
От земя излязох, във земята влизах,
жадни птици връщах към живот,
мътен влачех трупове и грижи -
наедрявах, заприличвах на поток.
Някъде загубих бистрия си поглед -
камъни прегръщах, във душата ми залъха хлад.
Загъмжаха твари - станах къс природа -
укротена във коритото река...
Някога ще стигна до морето.
Ще потъна в синята му пазва.
На върха на някоя вълна ме потърсете,
ако някога за нещо ви потрябвам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
