29 июн. 2006 г., 20:55

Приказка за любовта

935 0 2

        / Далечната 1999/

Имало някога едно младо момиче
а също така едно младо момче
Били те тогава едва ученици
Любовта какво точно е не знаели те

Стрелата Амурова в миг ги пробола
Чувство непознато изпитали в този час
Ръцете си хванали и тръгнали заедно
Любовта че това е  си мислили  те

В съюз брачен свързали своите сърца
С обич създали две прекрасни деца
Един друг се зачитали и живели добре
Любовта  какво  точно  е  научили  те

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анета,разбрах,че тези стари стихове имат сантимент за теб.
    А тази им стойност не се измерва по шестобала.
    За това мога скромно да кажа,че шестицата е от мен.
  • Благодаря ти Писателче , аз нямам претенции че пиша велики неща .
    А колкото до омразата , да мрази който може , аз не бих могла .
    Твоите неща съм чела и скромната ми преценка е добра .
    Не се сърдя , нямам желание нито пък това от характера ми е черта.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...