Jun 29, 2006, 8:55 PM

Приказка за любовта

  Poetry
936 0 2

        / Далечната 1999/

Имало някога едно младо момиче
а също така едно младо момче
Били те тогава едва ученици
Любовта какво точно е не знаели те

Стрелата Амурова в миг ги пробола
Чувство непознато изпитали в този час
Ръцете си хванали и тръгнали заедно
Любовта че това е  си мислили  те

В съюз брачен свързали своите сърца
С обич създали две прекрасни деца
Един друг се зачитали и живели добре
Любовта  какво  точно  е  научили  те

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Анета,разбрах,че тези стари стихове имат сантимент за теб.
    А тази им стойност не се измерва по шестобала.
    За това мога скромно да кажа,че шестицата е от мен.
  • Благодаря ти Писателче , аз нямам претенции че пиша велики неща .
    А колкото до омразата , да мрази който може , аз не бих могла .
    Твоите неща съм чела и скромната ми преценка е добра .
    Не се сърдя , нямам желание нито пък това от характера ми е черта.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...