5 сент. 2006 г., 01:13

Приказка за Севера

1.2K 0 11

Стопява Светлината вятър,
във мраз кристален я затваря.
Ехото на пещерите
тихо с духове си разговаря.
Леко блясва в плен дъгата,
изгубена от блян небесен,
нежно сътворил звездите-
артист рисуващ с песен.
Там, на север, в дебри недостъпни
астралът ражда нови светове
и от мракът се променят
мечтано светли снегове.
Разпалва скреж реки дълбоки,
ангели разсмиват се за първи път,
когато всичко дреме, създадено от лед и студ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рокси,страхотен стих,бликащ от нежност и чувство.6 от мен и поздравления
  • Чар, аз не мога да бъда навсякъде, така че не е ли по-добре да не се карате? Отнася се за всички.
  • Кумец, съгласен съм абсолютно с теб, но имаш още много да триеш на оня с двойките обидните коментари, които са пръснати навсякъде тук с негативната си енергия. Що чак сега се усети?!
    А на дистанциларото се Рокси, разбира се, моите уважения и извинения, но началото бе поставено не от мен. Желая тварчески успехи!
  • Няма нищо, кумец...аз също опитах, но явно на някои не им пука, че на мен евентуално не ми е приятно да ми цапат стиховете с подобно поведение...не ме интересува кой какво мисли за за мен като поет, поне ме уважавайте
  • Хора, спрете тази махленска кавга! Нямам време да ви трия коментарите, защото стихове чакат. Моля ви не превръщайте мястото за коментари на стиха във форум и то от долно качество.
    Моля те, Роксана, да ме извиниш, но се налага да призова за повече духовност.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...