5 sept 2006, 1:13

Приказка за Севера

Poesía

1.2K 0 11

Стопява Светлината вятър,
във мраз кристален я затваря.
Ехото на пещерите
тихо с духове си разговаря.
Леко блясва в плен дъгата,
изгубена от блян небесен,
нежно сътворил звездите-
артист рисуващ с песен.
Там, на север, в дебри недостъпни
астралът ражда нови светове
и от мракът се променят
мечтано светли снегове.
Разпалва скреж реки дълбоки,
ангели разсмиват се за първи път,
когато всичко дреме, създадено от лед и студ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

poli_moli (Паолина)

Рокси,страхотен стих,бликащ от нежност и чувство.6 от мен и поздравления

2007-03-03T10:07:21+02:00
кумеца (Румен Ченков)

Чар, аз не мога да бъда навсякъде, така че не е ли по-добре да не се карате? Отнася се за всички.

2006-09-17T23:03:16+03:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

Кумец, съгласен съм абсолютно с теб, но имаш още много да триеш на оня с двойките обидните коментари, които са пръснати навсякъде тук с негативната си енергия. Що чак сега се усети?!
А на дистанциларото се Рокси, разбира се, моите уважения и извинения, но началото бе поставено не от мен. Желая тварчески успехи!

2006-09-17T22:42:13+03:00
forsaken_light (Роксана Медичи)

Няма нищо, кумец...аз също опитах, но явно на някои не им пука, че на мен евентуално не ми е приятно да ми цапат стиховете с подобно поведение...не ме интересува кой какво мисли за за мен като поет, поне ме уважавайте

2006-09-17T22:34:22+03:00
кумеца (Румен Ченков)

Хора, спрете тази махленска кавга! Нямам време да ви трия коментарите, защото стихове чакат. Моля ви не превръщайте мястото за коментари на стиха във форум и то от долно качество.
Моля те, Роксана, да ме извиниш, но се налага да призова за повече духовност.

2006-09-17T22:31:50+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0