5.09.2006 г., 1:13

Приказка за Севера

1.2K 0 11

Стопява Светлината вятър,
във мраз кристален я затваря.
Ехото на пещерите
тихо с духове си разговаря.
Леко блясва в плен дъгата,
изгубена от блян небесен,
нежно сътворил звездите-
артист рисуващ с песен.
Там, на север, в дебри недостъпни
астралът ражда нови светове
и от мракът се променят
мечтано светли снегове.
Разпалва скреж реки дълбоки,
ангели разсмиват се за първи път,
когато всичко дреме, създадено от лед и студ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рокси,страхотен стих,бликащ от нежност и чувство.6 от мен и поздравления
  • Чар, аз не мога да бъда навсякъде, така че не е ли по-добре да не се карате? Отнася се за всички.
  • Кумец, съгласен съм абсолютно с теб, но имаш още много да триеш на оня с двойките обидните коментари, които са пръснати навсякъде тук с негативната си енергия. Що чак сега се усети?!
    А на дистанциларото се Рокси, разбира се, моите уважения и извинения, но началото бе поставено не от мен. Желая тварчески успехи!
  • Няма нищо, кумец...аз също опитах, но явно на някои не им пука, че на мен евентуално не ми е приятно да ми цапат стиховете с подобно поведение...не ме интересува кой какво мисли за за мен като поет, поне ме уважавайте
  • Хора, спрете тази махленска кавга! Нямам време да ви трия коментарите, защото стихове чакат. Моля ви не превръщайте мястото за коментари на стиха във форум и то от долно качество.
    Моля те, Роксана, да ме извиниш, но се налага да призова за повече духовност.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...