6 нояб. 2014 г., 21:23

Приказка за таралежи

707 0 4

Приказка за таралежи

           /басня/

 

Лют мраз сковал земята

и всичко се покрило с лед,

а таралежите в гората

се сбрали на съвет.

 

Какво да сторим, за да оцелеем

и как студа до победим?

Единственият изход да успеем

e, ако се обединим!

 

Един до друг да се притиснем

и топлина да си дадем!

Добре, но как да го изпълним –

Нали ще се изпободем?!

 

Ще трябва избор да направим,

и да приемем близостта,

дори да носи малки рани,

животът ни спасява тя!

 

 

 

Извод:

 

Трябва да се научим да живеем с малките рани, причинени от близостта, тъй като топлината, която си даряваме е най-важна!

 

 

 

Любомир Попов

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... ободени, но все пак стоплени...
  • Много точно и поучително. Защо ли напоследък хората не могат да живеят с мира и любовта, които всъщност са им заложени, но ги пренебрегват често!
    Поздрави за стиха, прекрасен е!
  • Мъдрост, подходяща за малки деца, която не е лошо и на възрастните да се напомня.
  • Да така е трябва!!!Много хубав и талантливо написан стих!!!И много поучителен!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...