20 февр. 2012 г., 06:40

Приказка за Южният вятър

856 0 6

 

 

 Приказка за Южният вятър

           

 

Южен вятър когато задуха

(може би заблуден в Есента?..)

предстоящата зимна разруха

е със топлия дъх на цветя...

 

А в небето дълбоко и синьо

влачи облаци той мълчалив

и разлял там във Залеза вино-

сам подпийнал се носи щастлив...

 

...И във въздуха носи се нещо

(невъзможно да се обясни!..),

но довява мечти и подсеща,

че Животът все пак предстои...

 

Подсъзнателно пламват във мене

от надежда безумна искри:

обладан от инстинкт за летене

с тоя Вятър да тръгна в зори...

 

Прелетели над всички пътеки

не обрасли до днес със трева,

да открием и пътища преки

към Страстта, щом целта е това.

 

Щото помня, че някъде има

във морето пустинна скала

и на нея хиляда години

фар угаснал обвит е в мъгла...

 

Ураганите често нощуват

на скалата замръкнат ли в път

и над нея звездите пътуват

от когато го има Светът...

 

От легендите зная, че горе

на скалата живее Жена...

(Тя е стара тая история

от далечни дошла времена!..)

 

...Стар магьосник на зло я орисал:

вечно млада и хубава, тя

(красотата ѝ сам Бог изписал!..)

да живее на тая скала.

 

И я пази безжалостна Хала-

уродлива, могъща и зла-

затова само Вятър минава

там, над тая злокобна скала...

 

Без човешка Любов отминавал

всеки миг отброен с Вечността,

че магията била такава:

вечно млада, но във самота...

 

И ще трябва моряк да прежали

сам живота си да я спаси,

но надвие ли злобните хали

тя го чака с развети коси

 

и с божествена, чудна награда:

обещава му себе си тя...

А със нейната прелест и младост

ще споделя и той Вечността...

 

Искам с Южният Вятър да минем

и над тая миражна скала,

че възможно е там да открием

и Жената... Все още сама!..

 

...Страстно с Южният Вятър желая

да преминем по всички места

от легендите, ала накрая

тук отново да спрем-  в Есента...

 

...Но омесил тъга и разтуха

в меланхолния дъжд от листа,

аз го моля сега да не духа,

че с нелепи надежди в нощта

  

ще подлъже наивните вишни

да направят погрешния ход

и да цъфнат, с представи предишни

за огънати клони от плод!..

 

 

21-22.10.2010.   д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава приказка!Моите поздравления докторе!
  • Ах, как ли се пише това!?
    Немога да си представя как ще е, ако се спънеш по средата..., но си представям еуфорията след първия "собствен прочит"!
    Не робувам на авторитети - Яворов си е Яворов, но..., който "може да чете" и е искрен, ще се "усмихва до уши" и ще "скача от радост", както аз направих и след първото, и след n-тото четене на това постижение!
    Просто ражсъждавах на глас...
  • На мен ми хареса и го прочетох няколко пъти!
  • хубава приказка!
  • приказка е
    Много хубаво!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...