Приказка за Южният вятър

jollyroger (Коста Качев)
1543 16

Feb 20, 2012, 6:40 AM

Poetry » Phylosophy

700 0 6

Приказка за Южният вятър

Южен вятър когато задуха

(може би заблуден в Есента?..)

предстоящата зимна разруха

е със топлия дъх на цветя...

А в небето дълбоко и синьо

влачи облаци той мълчалив

и разлял там във Залеза вино-

сам подпийнал се носи щастлив...

...И във въздуха носи се нещо

(невъзможно да се обясни!..),

но довява мечти и подсеща,

че Животът все пак предстои...

Подсъзнателно пламват във мене

от надежда безумна искри:

обладан от инстинкт за летене

с тоя Вятър да тръгна в зори...

Прелетели над всички пътеки

не обрасли до днес със трева,

да открием и пътища преки

към Страстта, щом целта е това.

Щото помня, че някъде има

във морето пустинна скала

и на нея хиляда години

фар угаснал обвит е в мъгла...

Ураганите често нощуват

на скалата замръкнат ли в път

и над нея звездите пътуват

от когато го има Светът...

От легендите зная, че горе

на скалата живее Жена...

(Тя е стара тая история

от далечни дошла времена!..)

...Стар магьосник на зло я орисал:

вечно млада и хубава, тя

(красотата ѝ сам Бог изписал!..)

да живее на тая скала.

И я пази безжалостна Хала-

уродлива, могъща и зла-

затова само Вятър минава

там, над тая злокобна скала...

Без човешка Любов отминавал

всеки миг отброен с Вечността,

че магията била такава:

вечно млада, но във самота...

И ще трябва моряк да прежали

сам живота си да я спаси,

но надвие ли злобните хали

тя го чака с развети коси

и с божествена, чудна награда:

обещава му себе си тя...

А със нейната прелест и младост

ще споделя и той Вечността...

Искам с Южният Вятър да минем

и над тая миражна скала,

че възможно е там да открием

и Жената... Все още сама!..

...Страстно с Южният Вятър желая

да преминем по всички места

от легендите, ала накрая

тук отново да спрем- в Есента...

...Но омесил тъга и разтуха

в меланхолния дъжд от листа,

аз го моля сега да не духа,

че с нелепи надежди в нощта

ще подлъже наивните вишни

да направят погрешния ход

и да цъфнат, с представи предишни

за огънати клони от плод!..

21-22.10.2010. д-р Коста Качев

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

fervor (fervor)

2012-02-22T15:21:36+02:00

Хубава приказка!Моите поздравления докторе!
Marteen (Мартин Ангелов)

2012-02-21T01:01:30+02:00

Ах, как ли се пише това!?
Немога да си представя как ще е, ако се спънеш по средата..., но си представям еуфорията след първия "собствен прочит"!
Не робувам на авторитети - Яворов си е Яворов, но..., който "може да чете" и е искрен, ще се "усмихва до уши" и ще "скача от радост", както аз направих и след първото, и след n-тото четене на това постижение!
Просто ражсъждавах на глас...
batstefko1 (Ст)

2012-02-20T21:03:16+02:00

На мен ми хареса и го прочетох няколко пъти!
sani-ti (Таня Иванова)

2012-02-20T14:54:41+02:00

хубава приказка!
Laska (Ласка Александрова)

2012-02-20T11:44:13+02:00

приказка е
Много хубаво!
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-20T09:08:43+02:00

Привет, докторе! С трудна задача си се захванал - да се докоснеш до "Калиопа" на Яворов. Там има такива стихове:

"Кой знай вече де далече в диви пущинаци
зъл магесник-прокобесник имал бил конаци.
Милолица хубавица с него там живее
и запряна тя горкана тъжи и линее".

За мен тези и следващите стихове на Яворов са най-чудната природна картина в българската поезия. А равняването по образците иска храброст. Радвам се на моженето ти...