Приказка за Южният вятър
Приказка за Южният вятър
Южен вятър когато задуха
(може би заблуден в Есента?..)
предстоящата зимна разруха
е със топлия дъх на цветя...
А в небето дълбоко и синьо
влачи облаци той мълчалив
и разлял там във Залеза вино-
сам подпийнал се носи щастлив...
...И във въздуха носи се нещо
(невъзможно да се обясни!..),
но довява мечти и подсеща,
че Животът все пак предстои...
Подсъзнателно пламват във мене
от надежда безумна искри:
обладан от инстинкт за летене
с тоя Вятър да тръгна в зори...
Прелетели над всички пътеки
не обрасли до днес със трева,
да открием и пътища преки
към Страстта, щом целта е това.
Щото помня, че някъде има
във морето пустинна скала
и на нея хиляда години
фар угаснал обвит е в мъгла...
Ураганите често нощуват
на скалата замръкнат ли в път
и над нея звездите пътуват
от когато го има Светът...
От легендите зная, че горе
на скалата живее Жена...
(Тя е стара тая история
от далечни дошла времена!..)
...Стар магьосник на зло я орисал:
вечно млада и хубава, тя
(красотата ѝ сам Бог изписал!..)
да живее на тая скала.
И я пази безжалостна Хала-
уродлива, могъща и зла-
затова само Вятър минава
там, над тая злокобна скала...
Без човешка Любов отминавал
всеки миг отброен с Вечността,
че магията била такава:
вечно млада, но във самота...
И ще трябва моряк да прежали
сам живота си да я спаси,
но надвие ли злобните хали
тя го чака с развети коси
и с божествена, чудна награда:
обещава му себе си тя...
А със нейната прелест и младост
ще споделя и той Вечността...
Искам с Южният Вятър да минем
и над тая миражна скала,
че възможно е там да открием
и Жената... Все още сама!..
...Страстно с Южният Вятър желая
да преминем по всички места
от легендите, ала накрая
тук отново да спрем- в Есента...
...Но омесил тъга и разтуха
в меланхолния дъжд от листа,
аз го моля сега да не духа,
че с нелепи надежди в нощта
ще подлъже наивните вишни
да направят погрешния ход
и да цъфнат, с представи предишни
за огънати клони от плод!..
21-22.10.2010. д-р Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
