20.02.2012 г., 6:40

Приказка за Южният вятър

852 0 6

 

 

 Приказка за Южният вятър

           

 

Южен вятър когато задуха

(може би заблуден в Есента?..)

предстоящата зимна разруха

е със топлия дъх на цветя...

 

А в небето дълбоко и синьо

влачи облаци той мълчалив

и разлял там във Залеза вино-

сам подпийнал се носи щастлив...

 

...И във въздуха носи се нещо

(невъзможно да се обясни!..),

но довява мечти и подсеща,

че Животът все пак предстои...

 

Подсъзнателно пламват във мене

от надежда безумна искри:

обладан от инстинкт за летене

с тоя Вятър да тръгна в зори...

 

Прелетели над всички пътеки

не обрасли до днес със трева,

да открием и пътища преки

към Страстта, щом целта е това.

 

Щото помня, че някъде има

във морето пустинна скала

и на нея хиляда години

фар угаснал обвит е в мъгла...

 

Ураганите често нощуват

на скалата замръкнат ли в път

и над нея звездите пътуват

от когато го има Светът...

 

От легендите зная, че горе

на скалата живее Жена...

(Тя е стара тая история

от далечни дошла времена!..)

 

...Стар магьосник на зло я орисал:

вечно млада и хубава, тя

(красотата ѝ сам Бог изписал!..)

да живее на тая скала.

 

И я пази безжалостна Хала-

уродлива, могъща и зла-

затова само Вятър минава

там, над тая злокобна скала...

 

Без човешка Любов отминавал

всеки миг отброен с Вечността,

че магията била такава:

вечно млада, но във самота...

 

И ще трябва моряк да прежали

сам живота си да я спаси,

но надвие ли злобните хали

тя го чака с развети коси

 

и с божествена, чудна награда:

обещава му себе си тя...

А със нейната прелест и младост

ще споделя и той Вечността...

 

Искам с Южният Вятър да минем

и над тая миражна скала,

че възможно е там да открием

и Жената... Все още сама!..

 

...Страстно с Южният Вятър желая

да преминем по всички места

от легендите, ала накрая

тук отново да спрем-  в Есента...

 

...Но омесил тъга и разтуха

в меланхолния дъжд от листа,

аз го моля сега да не духа,

че с нелепи надежди в нощта

  

ще подлъже наивните вишни

да направят погрешния ход

и да цъфнат, с представи предишни

за огънати клони от плод!..

 

 

21-22.10.2010.   д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава приказка!Моите поздравления докторе!
  • Ах, как ли се пише това!?
    Немога да си представя как ще е, ако се спънеш по средата..., но си представям еуфорията след първия "собствен прочит"!
    Не робувам на авторитети - Яворов си е Яворов, но..., който "може да чете" и е искрен, ще се "усмихва до уши" и ще "скача от радост", както аз направих и след първото, и след n-тото четене на това постижение!
    Просто ражсъждавах на глас...
  • На мен ми хареса и го прочетох няколко пъти!
  • хубава приказка!
  • приказка е
    Много хубаво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...