Приказка за златото и рибката
От дълго мятане в душевна суша,
не съумявах „мрежата” да хвана.
Врат да налея, да отпусна гуша,
оплел конците „октопод” да стана.
В морето жизнено – О, Ваша чест,
съм дребна рибка, без охрана!
Объркам лично нечий интерес
и хоп - на тясно във буркана.
Не ща да плащам чужди грешки.
Да зина - сто мехура ще изпея.
Ако не бяха глупавите смешки, ...