Приказка за златото и рибката
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=244600
Приказка за златото и рибката
От дълго мятане в душевна суша,
не съумявах „мрежата” да хвана.
Врат да налея, да отпусна гуша,
оплел конците „октопод” да стана.
В морето жизнено – О, Ваша чест,
съм дребна рибка, без охрана!
Объркам лично нечий интерес
и хоп - на тясно във буркана.
Не ща да плащам чужди грешки.
Да зина - сто мехура ще изпея.
Ако не бяха глупавите смешки,
бих станал по-известен от Орфея.
Насред водата никой не ме слуша,
дера аз сливиците си до кръв…
и по-невидим от тенор под душа,
налагам ги с мехлем от стръв.
Но клъвна ли веднъж, на ум дори -
забиват куки хиляди въпроси,
а от навиващите грешки макари,
звук скърцащ отговори носи.
Преливащ кич, простащина голяма
ме кара да порасна риба меч!
Пиратска е сапунената драма -
на гнилотата обявявам сеч.
Не искам да съм златен и дребнав,
от алчността на хората зависим.
Под люспите си нежен, но корав -
пръст в юмрука на народа хрисим.
Ох, млъквам, че не може да се диша -
водата вече станала е блато.
А в мислите ми чисто е… и пиша.
Прочетено - Мълчанието е злато!
© Борис Борисов All rights reserved.
< ~~~
