6 мая 2009 г., 15:13

Приказки за живота

789 0 1

                      Сутрин слънцето изгрява,

                      в далечината вечер то се скрива.

                      Майката с живот дете дарява,

                      живот, от който някой си отива.

 

                       Светът ни е нещо чудно и сложно.

                       Добро до лошо, топло до студено се намира;

                       едното прави другото възможно

                       и всичко винаги се компенсира.

 

                        Ако кажем така, че всичко е в баланс,

                        ще звучи живота прост и неусложнен.

                        А всъщност нищо не се дава без повод във аванс

                        и да значи може друго на следващия ден.

 

                         И всеки сам за себе си разбира

                         кое е лошо и различно гледа на живота;

                         в кое по-точно щастие намира,

                         какво му носи мъка и кое охота.

 

                          Няма вечни неща, вие знаете,

                          както и неща няма безгрешни.

                          Идеалният човек дали го има, познайте.

                          Някому ще прозвучат като приказки смешни.

 

                          Защото идеален няма.

                          Ако ти такъв си... може и да има.

                          В огледалото се намира любовта ти голяма,

                          а воля е опората ти незаменима.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поверително Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...